Едни от най-големите кристали, познати на човечеството, са гигантските „лъчи“ от селенит, открити в мина в пустинята Чихуахуа в Мексико през 2000 година на около 304 метра под земната повърхност. Кристалите са открити от двама братя, работещи в мината в Наика, които са копаели сребро и олово, когато попаднали на тази невероятна подземна кристална гора.

Бляскавите кристали представляват образувания от калциев сулфат, който се е утаявал от подземните води, преминаващи през многото варовикови пещери в региона на Наика за хиляди години. Този процес е вследствие на топлината, отделяна от магмата отдолу.

Според най-новите изследвания кристалите са на възраст от 600 000 години. Процесът на натрупването на калциев сулфат спира през 1985 година, когато работниците в мината изпомпват водата. Броят на кристали надхвърля 140 и се предполага, че може да достигне до 170. Най-големият от кристалите е с дължина над 11 метра. Въпреки че самите кристали приличат на огромни ледени висулки, пещерата съвсем не е царството на ледената кралица – температурата вътре достига до 45 градуса по Целзий, а влажността на въздуха е от 90 до100%. Затова и хората се допускат вътре, само ако са облечени в специални защитни костюми.