Разположена във варовитите хълмове в северозападно Пуерто Рико, обсерваторията Аресибо има най-голямата радио-антена на света. Огромната "чиния" има диаметър 305 метра, дълбока е повече от 50 метра и заема площ от около 20 акра. Повърхността й е направена от 40 000 перфорирани алуминиеви панели, всеки с размер 2x1 метра, които оформят сферичен (а не параболичен) рефлектор. На 150 метра над рефлектора е окачена 900-тонна платформа, висяща на три подсилени бетонни кули. Общо 26 електромотори контролират платформата. Тези двигатели управляват азимута и купола с точност до милиметри.

Системата в Аресибо работи на честоти между 50 мегахерца и 10 гигахерца (дължини на вълните между 6 метра и 3 сантиметра). С помощта на високочувствителни приемници, охладени до температура 20К, е възможно да се изучават изключително слаби радиоизлъчващи обекти. Едномегаватов планетен радарен предавател, разположен в специално отделение в купола, директно засича отразените вълни от обектите от нашата Слънчева система – Луната, планетите, и метеорите. Анализирайки ехото на сигнала, се получава информация за свойствата на повърхността им и тяхната динамика. За разлика от останалите радиотелескопи, които се нуждаят от няколко часово засичане на радиоизточника на сигнал, за да могат да обработят данните, този радиотелескоп се справя за няколко минути.

Построен през 1963 година, радиотелескопът е бил многократно обновяван след това. След поредното му подобряване на 16 ноември 1974 г., от Аресибо е изпратено първото радиосъобщение до евентуалните извънземни цивилизации. Радиопредаването съдържа представяне на основните химични вещества, описание на ДНК, схема на нашата Слънчева система и опростени рисунки на човек и на телескопът в Аресибо.