И ето времето отново,
забавя нощем своя ход,
и стихва всяко наше слово,
душите свалят дневния хотом.

унасят се във сън сияен,
забравили за всяко зло,
и скътали във ъгъл таен
тревогите от тоз живот

понеже римата ми куца,
по-видимо във втория купет
ще гАся "старата каруца"
и ще се видим утре,някъде към 5

приятна и спокойна нощ на всички
 

НЕПОЗНАТИЯТ ПОСЕТИТЕЛ
Една уморена душа търси в стиховете ми
неизказана неизпитана нежност
Две мълчаливи очи се взират в римите ми
спотаени и удавени в дълбока искренност

Две вледенени ръце търсят земна топлина
с едно чувство до болка спотаена откровенност
Една отчаяна любов се взира в зелена поляна
в празната ми недописана страница с надеждност

Един угаснал поглед търси нещо повече от обич
като бездомен скитник уморен от всеотдайност
Едно утро обрича на незапомнен страх
от разтланата тишина от тъжна мълчаливост

Една мисъл е застинала днес между редовете
затрупана от хилядолетия в пустинност
Една илюзия се е настанила днес сред ледовете
като истина за житейската вечност

Една част от поезията днес танцува в страстност
като съдба в странична неразлистеност
Очаква с радост мигът прозрачност
и отхвърля с усмивка дълбоката бездушност

Една част от ненаписаните ми стихове
са родени от невзрачна сломеност
И превръщат в моя мълчалива същност
утаени в горчивия вкус на несбъднатост

Останалата част оставам за пустото ежедневие
еднообразно загърнато с безразличност
и там някъде между тях прекявам безметежията
и отхвърлям негласно със символичност
Публикувано от kleopatrasv