През 1924 година, експедицията на известния археолог и пътешестве Мичел-Хеджис започнала разчистването на древен град на маите във влажните тропически джунгли на полуостров Юкатан (тогава – Британски Хондурас, а сега – Белиз). Тридесет и три хектара тропическа гора била погълнала едва забелязващите се древни постройки. За да облекчат разкопките, участниците в експедицията я запалили. Когато се разсеял димът, се разкрило удивително зрелище – каменни развалини на пирамиди, градски стени и огромен амфитеатър, побиращ хиляди зрители. След три години, в поредната си експедиция Мичел-Хеджис взел и младата си дъщеря Анна.

През април 1927 година, на своя седемнадесети рожден ден, Анна открила под руините на древен олтар удивителен предмет. Това бил човешки череп в естествена големина, изготвен от прозрачен кварц и при това, прекрасно полиран. Тежал 5,13 кг. при размери – 124 мм. ширина, 147 мм. височина и 197 мм. дължина. Липсвала долната челюст, но след 3 месеца, на осем метра от мястото на находката, била намерена и тя. Оказало се, че кристалният детайл се закачвал на идеално гладки шарнири и се задвижвал при най-малкото съприкосновение.

След известно време, станало известно, че в древните предания се споменават 13 кристални черепа на „Богинята на смъртта“, съхранявани отделно един от друг, под бдителната охрана на жреци и специални войни. Естествено, веднага след това започнали издирвания, които дали незабавни резултати. Подобни черепи били открити в хранилищат на някои музеи и в частни лица. При това, не само в Америка (Мексико, Бразилия и САЩ), но и в Европа (Франция), и в Азия (Монголия и Тибет).Черепите се оказали повече от 13, но не всички били така съвършени, както черепа „Мичел-Хеджис“.

Оказало се обаче, че Мичел-Хеджис не е първият, който направил подобно откритие. Още в края на 80-те години на ХХ-ти век, един войник от армията на император Максимилиан открил в Мексико кристален череп, който сега е изложен в Британския музей. Този екземпляр обаче, се отличава значително от черепа „Мичел-Хеджис“ – независимо от сходството в размерите, той не е така прозрачен, не е така детайлен, а долната челюст е слята със самия череп. Още едно грубо копие на кристалния череп се намира в Музея на хората в Париж. Там фигурира под название „Череп на ацтекския бог на подземното царство и смъртта“.

Интерес представлява още един череп, наречен „Макс“. Собственичката му, Джоан Паркс го получила от тибетски монах, който го използвал за лечение на хора.

През зимата на 1994 година, собственичката на ранчо, в близост до Крестон (Колорадо, САЩ), намерила череп от кристал, но необикновено твърдия материал бил смачкан и деформиран така, сякаш някога е бил пластичен. Как е попаднал там и защо бил така обезобразен, остава загадка до сега.

Учени  са категорични, че образците в Британския музей в Лондон и в музея „Смитсониън“ във Вашингтон не са автентични. Техните резултати показват, че черепите са направени с уреди, с каквито не са разполагали древните ацтеки и маи. Резултатите слагат край на десетилетия предположения за произхода на въпросните „уникати“. Учените са изследвали кристалните черепи със съвременни методи, за да установят как са изработени. Електронният микроскоп разкри, че черепите са оформени с въртящ се дисков инструмент, направен от мед или друг подходящ материал.
Към него е добавен абразив, за да бъде обработен кристалът по-лесно. Тази технология на въртящото се колело не е използвана от народите от доколумбовата епоха.
Анализът на произведения на ацтеките и маите показва, че те са направени с оръдия от камък и дърво. Кристалният череп в Британския музей е обработен с абразивен материал – корунд или диамант. Рентгеновият дифракционен анализ на черепа в „Смитсониън“ показва наличие на карборунд. Това е синтетичен абразивен материал, който се използва от 20-и век. Черепът вероятно е направен през 50-те години на миналия век или по-късно.
Кой е направил кристалните черепи, не е възможно да бъде установено. За експоната в Британския музей съществуват съмнения, че е свързан с френския търговец на антики Йожен Бобан, живял през 19-и век.
Той или сам го е направил, или го е купил от европейци. Той е доставил и кристалния череп, който е изложен в Париж. Лондонският череп е направен повече от 10 години преди да бъде предложен за продажба.
Този в „Смитсониън“ е дарен анонимно през 1992 г., като към него имало бележка, че е купен в Мексико през 1960 г. Вероятно той е направен малко преди това.
Учените не са успели да установят откъде е използваният кварц. Възможно е той да е от Бразилия, Мадагаскар или от Алпите.За нас остава само да си задаваме въпроса истински ли са или не ,дали са направени от човек за да му донесат материални облаги или древна цивилизация ни ги е завещала за да ни покаже какво ни очаква.

Cool! That's a cevelr way of looking at it!

NjWktJ <a href="http://wahqpvyrrvkm.com/">wahqpvyrrvkm</a>

C3m0hi , [url=http://ydbejfixgmyq.com/]ydbejfixgmyq[/url], [link=http://dlkresfqdzex.com/]dlkresfqdzex[/link], http://kromzeplyfaw.com/

924Wh3 <a href="http://rfptfojoerow.com/">rfptfojoerow</a>

ntjHYF , [url=http://njokvbfjfrog.com/]njokvbfjfrog[/url], [link=http://qvhelskliphk.com/]qvhelskliphk[/link], http://bvhktililwdd.com/