Ограниченията за софийското жителство се въвеждат още по време на Втората световна война

Какво представлява паметникът на изхода на София за Кюстендил?
Перничанин, който чака софийско жителство.
Така едно време са се шегували хората, които живеели в столицата.


Пренебрежението на столичани към всички останали "провинциалисти" все още го има, но няма вече значение къде си роден, важното е какво пише в личната ти карта. Ако адресът е в София и тя е издадеда от МВР София - то ти се тупаш по рамото и си казваш: успях, сега съм софиянец.
Пулсът на мегаполисите кара хиляди хора да надникнат зад кулисите на бързото градско ежедневие. При българите проблемът в последните десетилетия е заради ширещата се безработица в техните провинции.
Расте, но не старее... Ама много расте вече, ще кажат някои!
Не един път в последните няколко месеца се натъкваме на думите на кмета на София Бойко Борисов, който иска да върне софийското жителство в столицата. Дали това е правилно? Кореняците ще кажат ДА с двете ръце, пришълците ще замълчат, а новите граждани ще роптаят срещу дискриминацията. Защо обаче трябва да се въвежда жителството и каква е историята на града през всичките 127 години, откакто София е столица на България.
Софийското жителство е ограничено за пръв път през 1942 година с "Наредба за предотвратяване на жилищната криза в София". През годините наредбата се променя много пъти, но не й същността й. Софийското жителство беше отменено от президента Желю Желев с един от първите му укази през 1990 г.
Според данните от преброяването през 2001 г. живеещите в София са 1 170 842 души. По неофициални данни обаче градът е набъбнал в последните години до над 2,2 млн. души, а всекидневно към столицата пътуват и от близките градове и села.
До края на миналата година според Националния статистически институт в София са регистрирани малко над 1,5 милиона души. Според първото преброяване на населението през 1880 г. София е наброявала 20 501 души, а според последното преброяване през месец декември 1992 г. - 1 182 698 души.
Към края на декември 1989 г. населението на София е 1 199 708 души, от които 570 852 мъже и 628 856 жени. За периода 1946 - 1992 г. жителите на града са се увеличили 2,3 пъти, предимно за сметка на механичния прираст от цялата страна вследствие ускореното превръщане на града в индустриален център.
Според националния статистически институт се наблюдава тенденция на нарастване на временно пребиваващите в столицата с цел работа или упражняване на търговска дейност или извършване на услуги. Броят на чужденците търговци пък е над 4000 души.

Софийското жителство

В продължение на десетилетия терминът "жителство" и още повече "софийско жителство" дължи своята популярност на една-единствена причина: почти половин век придобиването му е ограничено и дори смятано за привилегия. До Втората световна война, както и днес, такъв проблем не съществува. Софийски жител става всеки, който се установява да живее и работи в столицата. Промяната на местожителството не е свързана с никакви ограничения и само се регистрира в общината.

Заселването в столицата е ограничено през юли 1942 г.

Според наредбата, издадена тогава, се забранява заселването в София и записването на нови софийски жители.
Това обаче не се отнася за хора, които са назначени в София на държавна, общинска или друга служба на публичната власт. Временно пребиваване е възможно с полицейско разрешение в случай на болест, гостуване или командировка. Изключение се прави за учещите. Предвидено е и принудително сгъстяване на живеещите в София: собственикът на свободно жилищно помещение е длъжен да го даде под наем, и то само за жилищни нужди.
По-късно жилищната площ, която едно семейство може да заема, е ограничена. На двама души - една стая; на едно семейство, домакинство или на отделните им членове - не повече от едно жилище в Столична голяма община.
Има и специална наредба, която се отнася до случаите на "отнемане правото на софийски жители", което означава изселване от столицата.
Единствено вътрешният министър има право да разрешава временното пребиваване на работници -"по изключение".
През 1944 г. обаче се появява друга наредба, от която става ясноо, че право на жилище в София имат гражданите, които имат и право на софийско жителство.
Същевременно някои категории лица (болните роднини за гледане, сключилите брак със софийски жители и др.) могат да получат софийско жителство само ако не претендират за жилище.
Поетапно започва същата схема да действа и в градовете Пловдив, Сталин (днешна Варна), Бургас и Русе.
На следващата година действието й се разпространява върху Стара Загора и Плевен.
С постановление № 112 на Министерския съвет от ноември 1974 г. е одобрена "Наредба за временно ограничаване приемането на нови жители в градовете", която остава последната от тази поредица. Това е не само най-дълго действалата, но и най-детайлната наредба от този род. Тя е отменена с Указ № 51 от 7 август 1990 г. на президента на републиката. Това е вторият указ на избрания една седмица по-рано на този пост Желю Желев. Мотивите са, че не съответства на Конституцията на НРБ (забраняваща привилегиите и ограничаването на права) и противоречи на чл. 12 от Международния пакт за гражданските и политическите права ("Всеки, който се намира на законно основание на територията на една държава, има право в пределите на тази територия свободно да се придвижва и свободно да избира своето местожителство."). А да не забравяме, че самият президент Желев е от старозагорското с. Грозден. Той вероятно също доста дълго време не е могъл да получи софийско жителство.
Всъщност изброените нормативни актове са само най-главните от цялата поредица документи, които засягат получаването на софийско жителство. Единна правна уредба обаче не съществува. Правото на софийско жителство е разглеждано в най-тясна връзка с придобиването на жилища в София. Въпросът е уреждан и от разпореждания и решения, засягащи функционирането на различни предприятия, където не достигат работници. Множество ведомства, и особено Министерството на народната отбрана, издействат облекчен режим за получаване на жителство за своите служители. Самите наредби са многократно променяни и допълвани.

Сключването на брак със софийски жител е най-често срещаното основание за придобиване на софийско жителство.


В столицата могат да се заселят и получат жителство членовете на семейството на вече имащия софийско жителство, както и възрастни роднини за гледане.
Обучението дава право само на временно жителство, но това често е предпоставка за намиране на работа или сключване на брак в столицата, което от своя страна води до получаване на постоянно жителство. Ролята на софийските висши учебни заведения за привличане на заселници в града е безспорна. Така броят на висшистите в страната нараства повече от десет пъти, като близо половината от тях живеят в София.
Разбира се, когато се търсят причините за заселване в София, трябва да се има предвид и мотивацията на обикновените хора. За много от тях водещо е желанието да живеят в столицата. Оттук нататък им остава да намерят някоя от възможностите, предвидени в наредбите: ръководна длъжност в централната администрация, конкурс в научен институт, работа в "Кремиковци", граждански брак. Докато административните органи отчитат, че тези хора са получили софийско жителство, защото са изпълнили едно от горните условия, всъщност е обратното - често те стават научни сътрудници, работници в металургията или съпрузи заради жителството.
Софийско жителство получават и жителите на присъединяваните към столицата села. При административните промени от 1947, 1954, 1958, 1961, 1971 и 1978 г. част от София стават села с общо над 134 хиляди жители към съответните години. Те дължат голямата част от населението си на заселници поради близостта си до София.

Софийско жителство не само се придобива при определени условия, но се и отнема.

Наредбата от 1942 г. предвижда възможността да бъде изселено лице, което, макар да е собственик на жилище и да има постоянна работа, "не се налага да остане в София".
Друга наредба пък изброява подробно категориите лица, които могат временно или трайно да бъдат лишени от софийско жителство, т.е. изселени. Документите целят най-вече преодоляване на жилищната криза и същевременно стават инструмент за политическа саморазправа и борба с престъпността. Тук се включват еднакво политическите противници на режима, лица с неморално поведение и извършители на нарушения от стопански характер, разпространители на опасни и тревожни слухове; лица, опасни за държавния ред, сигурност и обществено спокойствие; проститутки, сводници и сутеньори; лица без установено постоянно занятие; изнудвачи и комарджии; лица с неморално поведение; смутители на стопанския ред; осъдени за престъпления от общ характер повече от един път и т.н.. Различни хора са смятани за "опасни за държавния ред, сигурност и обществено спокойствие" и различни слухове са преценявани за "опасни и тревожни" преди и след 9 септември 1944 г., но в тази си част текстът на наредбата остава същият. На тази основа се извършват изселванията от София до 1953 г. Следващите наредби предвиждат отнемане на жителството само когато е придобито неправомерно или мотивите за даването му са отпаднали, а изселванията от столицата вече се извършват на базата на други нормативни актове.
Софийското жителство се дава от комисия, а след 1955 г. - от член на Изпълнителния комитет на Софийския градски народен съвет. Но въпреки това общинската власт не може сама да ограничи приема на нови жители - той зависи от изпълнение на някое от условията на наредбите за придобиване на софийско жителство. Тук възниква противоречие: софиянци са "много като жители и потребители, но "малко" като производители.
Опити да се спре нарастването на столичната индустрия има още от преди войната: постановление на Министерския съвет от 20 септември 1938 г. забранява откриването, разширяването или преместването на предприятия от всички клонове на индустрията в района на Столичната голяма община и Софийската околия.
След като системата на задължително разпределение на завършилите висше образование не се оказва достатъчна, за да предотврати оставането на около половината от завършилите в София, се пристъпва към децентрализация на висшето образование: създаване на нови университети в провинцията, опити за изнасяне от София на научни институти и висши учебни заведения.
В резултат на това броят на студентите в столицата през 80-те години е по-малък от този през 60-те.
Ограничението за свободен избор на местожителство, особено в големите градове и столиците, е считано за една от особеностите на тоталитарния социализъм.
/МД/

http://www.big.bg/modules/news/article.php?storyid=46452

Добре де, аз имам малка дилема :) Родителите ми са и двамата кореняк софиянци, рода на баща ми е от най-старите, само че, по татово време го изпращат от министерството в дълбоката провинция - респективно с него и майка ми, и сестрите ми. И аз съм роден в малко китно градче в Южна България, където живях до 10-тата си година. Та според това, софианец ли съм или провинционалист ? :)

Тая статийка си я архивирах специални заради Желю Желев... иначе дилеми много... Дядо ми е бил военен летец по Царско време, само че го преместват в Пловдив заедно с баба ми, и баща ми в крайна сметка е роден в Пловдив но там е живял 2-3 години. След което са се върнали в София...
Но за мен това изобщо не е от значение... цялото това разделение е толкова безсмислено.. било то селяни или граждани, простотия има навсякъде, както има и свестни, културни хора... всичкото опира до човека, и що за възпитание е получил, дгугото са избивания на комплекси ...

Всъщност, думата "селянин" отдавна е изгубила географското си значение в България, и се свързва по-скоро с манталитета.
За жалост, по този критерий, селяни има много

ами за съжаление е така, човек не избира къде да се роди...

Не е до разждането. Познавам стойностни хора от селца с по 200 души население, и тотални боклуци никога не излизали от София

аз това казвам, не можеш да разделях хората на кой къде е роден, това не може да е критерий... и аз позвавам много културни хора от провинцията, както и "граждани-чукундури"...

Аз не съм от София, но обичам този град защото прекарах най-съзнателната част от живота си тук. Моите приятели а тук. Моят живот. :) Истината е, че както има добри приятели и предатели.......добри родители и нехайници, истинска любов и заблуда....така има и хора и хора.....без значение от къде. Това е модерна, но изтъркана тема защото когато заспиваш вечер се усмихваш от хубавите жестове на хора.....които не се замисляш от кой град са :) Поздрави Kate

поздрави Kate,
идеята ми беше съвсем различна, четох едно изказване на Желю Желев и според мен, негова е грешката за премахването на жителството още в самото начало на управлението си през 1990. Затова загина и земеделието и престъпността се увеличи... десетки села бяха заличени от картата на България. Не съм нито политик, нито се интересувам толкова от политика, но според мен такива грешки са недопустими...

Зная,, хубаво е че все пак казваш малко история. Защото в нея се корени всико днес. Малко хора се замислят, но е така все пак още ги има тези безумни спорове......и етническа омраза. Заради историята ни :) ужасно се влияем от това.........дори кой е гражданин и кой не :)

На мен, честно да ти кажа, не ми пука кой от къде е, какво е работил или какво е завършил, за съжаление в България на мода е "фукнята" и суетата, и болните амбиции за избиване на комплекси... ако съвсем случайно не се вписваш в тези рамки "обществото" те отхвърля като пропаднал, тъп, "сдухан" ... селянин... и какви ли не други простотии... жалко но факт...

Аз съм изморена много но ти ме разби? Наистина ли мислиш "според мен, негова е грешката за премахването на жителството още в самото начало на управлението си през 1990. Затова загина и земеделието и престъпността се увеличи... десетки села бяха заличени от картата на България" ?

ами да, така мисля. Голямото, некотролирано текучество на хора към София смаза развитието на областните градове и общините. Като няма контрол в хаоса престъпността процъвтява...

Дете си. Не знаеш за какво говориш. И аз съм ти набор, но отчитай и други фактори. Как може да си толкова едностаранен. Това е стъпка напред. Комунистите имаха своя слънчев бряг в ловеч. Каквъв достъп да столицата....кой виновен и не. Има един ловеч за мен и един лагер с името на популярен куророрт днес. Не пиши така колко хора си отидоха в лагери и затвори. Колко като нас нямаха достъп до университет. ПИши за по-сериозни неща моля те. а не комерсиални теми

Пиша ти защото го приемам лично. Боже, някой си пуснал хора в столицата и тя се препълнила. Нито за това София е тясна нито за това хората изнемогват по градовете :) просто не се страхуват да пътуват :) Утре решаваш да поработиш в Андора :) и там никой не мисли като теб....защото ако помисли ще си кажеш ...Ама нали съм европеец...имам си висше..хей!!! Защо затваряте границите заради това текучество!!!!

стига толкова писане по тази тема. Сега факт ли е че никой не ти казва как да се обличаш и няма ограничения за нищо :) защо само софиянци си спонят този остатък от комунизма ..........как ще се ровиш в това без да споменеш другите извращения......само това ви изнася :) и за него говорите

ако някой който е държал родителите ти в ръцете си и е плакал от щастие.........вълнувал се е и е бил нормален човек, а после са го хвърляли от скалите защото ......знаеш защо........, а децат му не могат и да стъпят до образование :) глупости жителство...София...другите как успяват а ние само се караме..........трябва да се уважаваме и усмихваме :)

И да не забравяме ..... да си помним историята. И да уважаваме всички близки които са си отишли заради глупости за мен .....един режим по-лош и от нацисткия :)Както подскачаме срещу турското присъствие = турското робство в учебниците......така да не забравяме лудостите на комунизма и да цитираме угодните днес оплаквания, че било пренаселено и кой и кога го бил позволил :)

Пак нещо не се разбираме, явно... всеки си има различна гледна точка, все пак. Историята с лагерите ми е до болка позната, дядо ми го бяха пратили,а и баща ми си е имал проблеми с университета заради "фашистките" му убеждения... Напълно съм против водената политика по това време, но поне е имало някакъв ред. Нямам нищо против прехода, но мисля. че би било по-добре ако е бил по-плавен. Ясно, че след като Желев са го изхвърили от София и дори са му отнели гражданството гадните комунисти, първото нещо е да иска да премахне тази бариера, но е трябвало да стане малко по-контролирано... всичко се юрна да се мести накуп, и какво стана? Ами една пренаселена мръсна столица и все по-пустееща провинция... е много хора заминаха и по-чужбина, но това е друга тема.
Не налагам мнението си на никой, не претендирам да съм най-правият в случая, но все пак си е мое мнение, а точно това ни различава и ни прави уникални."Бъди себе си без значение, какво говорят другите .." от една много хубава пестичка на Стинг :)
Поздрав :
http://www.youtube.com/watch?v=Tara4RgOusw

сменил си снимката :) ако това си ти този път си много симпатичен ;) аз се разпалих де но ти си дал достъп на анонимни. Май наистина не се разбрахме, нищо следващия път ;)http://www.youtube.com/watch?v=zusMLb44qXE това е много лудо за събуждане го използвам за теб с едно кафе без захар да е ;)

Ох, нали съм си жена и по темата и не по нея нещо уникално за мен :)
„Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш „

Д.Д.

http://www.youtube.com/watch?v=moaO7f6-tws

Мерси клео :)